Диабетната полиневропатия се нарича така, защото обикновено е свързвана със захарният диабет, и по-конкретно – е възприемана като негово последствие, въпреки че в МКБ-10 е отбелязана като самостоятелна диагноза. Полиневропатията е симетрично увреждане на няколко периферни нерви, най-често наблюдавана в долните крайници, предвид по-голямата площ, обхваната от нерви и кръвоносни съдове.
Стесняване на кръвоснабдяващи съдове и исхемия на нерв в конкретна локация (невропатия), е риск за всеки тип нервно влакно – с автономна, двигателна и сензорна функция. Полиневропатиите възникват освен в състояния на хипергликемия (инсулинова резистентност/предиабет) и захарен диабет, и след инфекциозни, метаболитни, токсикологични, облъчване (химиотерапия, радиация) и съединителнотъканни нарушения. Компетентният специалист по диабетна полиневропатия ще разпознае симптоматиката, ще назначи необходимите изследвания и подходящото третиране на засегнатите зони.
Специалистите за полиневропатията – какъв е рискът за двигателната функция и тази на вътрешните органи
Полиневропатия (на два или повече нерва) се характеризира с разнообразна симптоматика. Засегнатата инервация в периферната нервна система се изразява със сетивни усещания: изтръпване, мравучкане, намалена или пълна липса на сетивност, парене, болка. Обикновено, нервът се засяга двустранно (симетрично), което неизменно влошава и трофиката на околната съединителна и мускулна тъкан.
Намалената трофика и оксидативният шок, некротизиращи нервите и съдовете, пречат и на функциите на мускулите – на техният размер, еластичност и сила. Мускулната слабост и атрофия са основен симптом – на двигателна полиневропатия. Тя се проявява още и чрез крампи, затруднения при извършване на волеви движения, арефлексия, и дори пареза (частична/пълна) на крайник.
Сензорните и моторни полиневропатии са най-често срещаната разновидност на заболяването. Специалистите съобщават, че е по-вероятно, оплакванията да се концентрират при стъпалата, но те се появяват и на дланите, като усещане със симетрично опасване на крайника. Разновидност е проксималната полиневропатия, обхващаща горната част на долните крайници.
Неприятните симптоми (обикновено нощни) са за предпочитане пред напълната безчувственост. Тя е характерна за по-напреднал етап на полиневропатията, и е особено рискова при диагностициран диабет. Т.нар. “диабетно стъпало” възниква като понижена форма на сетивност – за топлина, студ, болезненост и друг тип дразнене на кожата. Това смущение може да попречи на сетивността при нараняване на кожата – опасна ситуация, тъй като раните на диабетноболните заздравяват трудно, и незначителната раничка на стъпало/ръка, може да се превърне в дълбока рана, с риск от инфектиране, и дори – ампутация.
Обърнете внимание на състоянието на основните жизненоважни органи
Компетентният специалист, към който да се обърнете, при съмнение за (поли)невропатично изменение, е невролог и ендокринолог – ако има признаци на инсулинова резистентност, или вече диагностициран захарен диабет. Полиневропатията е последствие и симптом на т.нар. захарна болест, но често пъти, тя се развива преди постоянно високите нива на кръвна захар, или е самостоятелен проблем, с трудно установим произход.
Неврологът ще ви информира за гореописаните симптоми, които известяват за наличие на некротизирани нервни влакна, окончания и съдове. Част от симптоматиката са и промените в структурата на крайниците – кости, сухожилия, височина на свода, ставна подвижност.
Особено рискова разновидност на състоянието е т.нар. автономна полиневропатия. Тя засяга нервни окончания и нерви, инервиращи цели органни системи: стомашно-чревна, сърдечно-съдова, отделителна. По-тревожни от симптомите, които привидно изглеждат като директен симптом от орган – затруднено храносмилане, диария, запек, затруднения при уриниране, подут корем, сърцебиене, хипо(хипер)тония, артимия, е възможно по-рисковото безсимптомно увреждане. То е с последици, но нервно-съдовата исхемия не позволява сигнализиране на главният мозък за тях – сигналът, който ни предизвиква да предприемем лечение.
Специалистите информират, че за щастие, този тип невропатия първоначално винаги се появява със симптом, така че не ги пренебрегвайте, колкото и незначителни на пръв поглед да са те. Редовното измерване и контрол на нивото на глюкозата е другата мярка за съхраняване на нервните влакна. ЕМГ (електромиография) е изследване чрез мускулна интервенция с електродна игла, която определя тонусът на мускулната маса и периферните нерви, и нервната проводимост, чрез измерване на електрически заряд.
